понеделник, 9 март 2009 г.

Прашецът


Аз съм прах на цвете, може би синчец.
Сред поле от рози не успявам да ухая.
Никой не успя да изплете от мен венец,
прах съм си, ще бъда с вятъра до края.

Иска ми се слънцето да спре и върху мен,
но не го виня, че не умее да ме хване.
Моите прашинки намаляват всеки ден
и от мене скоро нищо няма да остане.

Но сега ме има по крилца на насекоми,
в капчици роса и по листата на синчец.
С вятъра живея из дървесните корони,
дух съм на полето, нося името Прашец.