четвъртък, 27 юни 2013 г.

Мъртви птици


Тя ще има вечно мъртви птици
в двете свои ледени ръце.
Във замръзналите им зеници
сетен спомен – нейното лице.
Ще ги гали, тихо ще подрежда
техните разрошени пера.
И ще плаче, и ще се оглежда
за закътано парче земя.

После ще опитва да забрави

как ги е намирала в калта.
Без да знае как да го направи
ще мечтае да смени града.
Да отиде някъде далече,
да отиде някъде на юг.
Да забрави птиците и вече
да е другаде и с някой друг.

Да успее някак да измами
себе си, че може да лети.
Неспособна пак да се нарами
с мъртви птици с ледени очи.
Само че едва открила пътя,
тя ще спира, тиха и сама.
Ще намира както всички пъти
мъртва птица в своите крака.