петък, 8 май 2009 г.

Вечер с небе от циклами


Спомням си вечер с небе от циклами,
песни на южни, зюмбюлени ветри.
Странния миг, в който сякаш света ми
сви се, стопи се отвъд всички спектри.

И сякаш времето кротко изчакваше
докато ти събереш смелостта си.
А пък небето над нас не помръкваше,
в залез от огън посрещна нощта си.

Вятърът тихо разнасяше спомени,
как си мечтаех за мен да ти шепне...
А пък минутите спрели, негонени
сякаш намекваха "тръгвай най-сетне"

Помниш ли вечер с небе от циклами,
погледи първи един във друг спряхме.
Онзи миг, в който ти влезе в света ми
- макар непознати си принадлежахме.