По едно перо

(Крилете на един ангел)



Всеки ден на моето легло
           аз намирах по едно перо...

Признавам, че ми липсват белите ти ризи
и онази сутрешна целувка по челото.
Вехнещи цветя остави в малкото ми вази
и това, с което днеска пиша ти - перото.

Знаел си в началото, че няма как да стане
- любовта ти някак не успях да разбера.
Ала аз без теб оставам някак неразбрана,
мислите ми търсят те, не мога да ги спра.

Някога ми стигаше да зная, че те има,
в недоказан спомен ми миришеш на роса.
Често под крилете ти забравях, че е зима
и пред теб разкривах и усмивка и сълза.

Ангел си, разбрах... макар и твърде късно,
но ангелът в човек няма право да се влюби.
Строг закон, неписан е, сега ми стана ясно
- стори ли го той крилете свои ще загуби...


Днес на моето легло
           аз открих последното перо...

---

Просто дръж ме за ръката

Ще ти подаря едно кокиче,
без да го откъсвам от земята.
И ще бъда твоето момиче,
но ще си запазя свободата.

Не за да я подаря на друг
в миг, когато теб те няма.
А защото искам да съм тук
без принуда, без покана.

Ще ти подаря едно кокиче,
без да го откъсвам от земята.
А пък ти недей да го посичаш,
просто... дръж го за ръката.