петък, 6 ноември 2009 г.

А ти дори не знаеш...



И днес отново те имам,
разбира се само в съня си.
Виновен за хиляди рими,
ти палиш ме само с дъха си.
Дали имам смелост – едва ли.
когато те видя блокирам.
А после когато те нямам
се губя в мен и не разбирам
как може да ме притежаваш
без сила, без даже да знаеш.
И гоня те, но продължаваш
да бъдеш тук и да нехаеш,
че вътре в мен нещо се къса,
всеки път щом те погледна.
А аз пак те търся в ума си
и виждам те, уж за последно.
Кълна се, че ще те забравя,
а после обзема ме страх,
че може би ще го направя
- надежди превърнати в прах.
Как бих могла да ти кажа,
че си до мен постоянно?
Знам, че ако ти разкажа
ще прозвучи някак странно.
И... днес отново те имам,
разбира се само в съня си.
И в хилядите нови рими.
И в сенките... И във страха си.

вторник, 3 ноември 2009 г.

В пепелта не поникват цветя

 
И след всички общи залези
днес сме двама непознати.
Нежността разтваря белези,
буди спомени, чувства сакати.
И е късно за ново начало,
в пепелта не поникват цветя.
Но сърцето ми още е цяло
затова не протягай ръка...
И сведи тези черни очи,
не желая да виждам вината им.
Твоите закъснели сълзи
няма днес да попие ръката ми.
И не искай, не искай от мен
позволение да ме прегърнеш.
Размени вечността ни за ден
и за ден искаш да си я върнеш.
И когато повдигнеш глава,
аз ще бъда безкрайно далече.
Но недей търси мойта следа,
тя бледнее на пътя ти вече.
И недей, не, недей топла длан,
да допираш в страната ми тежко.
Тръгвайки аз ще спра да ти дам
единствено моята прошка.
 
 

понеделник, 10 август 2009 г.

Всичко свършва на разсъмване


В някои нощи витаят вълшебства,
тихо се вмъкват в съня и те будят.
Вятърът стихва и сякаш нашепва,
че в теб живеят безброй пеперуди.

Луната сияйно ти праща усмивки
и те приканва да следваш звездите.
Ти се измъкваш от всички завивки
и тръгваш, припомнил мечтите си.

Виждаш, че пътят е толкова лесен
- вярваш, че имаш криле и летиш.
Чувстваш се лек, почти като песен,
сякаш си в сън, макар да не спиш.

В някои нощи витаят вълшебства,
влизат в теб малко след стъмване.
Ала накрая се скриват, изчезват,
забравяш за тях на разсъмване...

петък, 8 май 2009 г.

Вечер с небе от циклами


Спомням си вечер с небе от циклами,
песни на южни, зюмбюлени ветри.
Странния миг, в който сякаш света ми
сви се, стопи се отвъд всички спектри.

И сякаш времето кротко изчакваше
докато ти събереш смелостта си.
А пък небето над нас не помръкваше,
в залез от огън посрещна нощта си.

Вятърът тихо разнасяше спомени,
как си мечтаех за мен да ти шепне...
А пък минутите спрели, негонени
сякаш намекваха "тръгвай най-сетне"

Помниш ли вечер с небе от циклами,
погледи първи един във друг спряхме.
Онзи миг, в който ти влезе в света ми
- макар непознати си принадлежахме.

понеделник, 9 март 2009 г.

Прашецът


Аз съм прах на цвете, може би синчец.
Сред поле от рози не успявам да ухая.
Никой не успя да изплете от мен венец,
прах съм си, ще бъда с вятъра до края.

Иска ми се слънцето да спре и върху мен,
но не го виня, че не умее да ме хване.
Моите прашинки намаляват всеки ден
и от мене скоро нищо няма да остане.

Но сега ме има по крилца на насекоми,
в капчици роса и по листата на синчец.
С вятъра живея из дървесните корони,
дух съм на полето, нося името Прашец.

събота, 21 февруари 2009 г.

По едно перо


(Крилете на един ангел)



Всеки ден на моето легло
           аз намирах по едно перо...

Признавам, че ми липсват белите ти ризи
и онази сутрешна целувка по челото.
Вехнещи цветя остави в малкото ми вази
и това, с което днеска пиша ти - перото.

Знаел си в началото, че няма как да стане
- любовта ти някак не успях да разбера.
Ала аз без теб оставам някак неразбрана,
мислите ми търсят те, не мога да ги спра.

Някога ми стигаше да зная, че те има,
в недоказан спомен ми миришеш на роса.
Често под крилете ти забравях, че е зима
и пред теб разкривах и усмивка и сълза.

Ангел си, разбрах... макар и твърде късно,
но ангелът в човек няма право да се влюби.
Строг закон, неписан е, сега ми стана ясно
- стори ли го той крилете свои ще загуби...


Днес на моето легло
           аз открих последното перо...


петък, 20 февруари 2009 г.

Просто дръж ме за ръката

Ще ти подаря едно кокиче,
без да го откъсвам от земята.
И ще бъда твоето момиче,
но ще си запазя свободата.

Не за да я подаря на друг
в миг, когато теб те няма.
А защото искам да съм тук
без принуда, без покана.

Ще ти подаря едно кокиче,
без да го откъсвам от земята.
А пък ти недей да го посичаш,
просто... дръж го за ръката.