понеделник, 10 август 2009 г.

Всичко свършва на разсъмване


В някои нощи витаят вълшебства,
тихо се вмъкват в съня и те будят.
Вятърът стихва и сякаш нашепва,
че в теб живеят безброй пеперуди.

Луната сияйно ти праща усмивки
и те приканва да следваш звездите.
Ти се измъкваш от всички завивки
и тръгваш, припомнил мечтите си.

Виждаш, че пътят е толкова лесен
- вярваш, че имаш криле и летиш.
Чувстваш се лек, почти като песен,
сякаш си в сън, макар да не спиш.

В някои нощи витаят вълшебства,
влизат в теб малко след стъмване.
Ала накрая се скриват, изчезват,
забравяш за тях на разсъмване...